Доцент доктор Румен Кастелов: Специалността ни е атрактивна за младите колеги
Интервю на доц. д-р Румен Кастелов, началник Трета травматологична клиника УМБАЛСМ „Пирогов”. – Петър Колчев, издател Снимка: Zdravennavigator
Доц. Кастелов, разкажете за някои по-тежки случаи в Клиниката ви през последната година.
Спомням си за една млада жена, която беше пострадала при каране на ски и беше с много тежко счупване на коляното. Не казвам, че това счупване застрашава живота й, но вътреставното счупване на коляното може да доведе до сериозна инвалидизация. Така че възстановяването на фрактурата изисква много опит от страна на хирурга и съответните технически средства.
Иначе по време на студените зимни дни и на поледиците, бих казал, че случаите са не толкова „интересни”, а много като брой. Става въпрос за счупвания в областта на глезена, на китката, които са вследствие на падане и подхлъзване. За това от една страна вина има Общината, а от друга – невниманието на хората, особено на по-възрастните.
А как стои наболелият въпрос с кадрите и какви са възможностите за обучение и специализация на лекарите при вас?
Това е важен въпрос и се дискутира на национално ниво. Нашата специалност се оказва доста атрактивна за младите колеги, така че за разлика от другите специалности имаме както специализанти, така и доброволци, които работят активно и се обучават. Тоест, няма липса на интерес и на млади хора, които да ни наследят. Въпреки това трябва да се има предвид, че работата ни е много тежка и отговорна и това донякъде дистанцира младите лекари.
През 2012 г. бяхте поканени на някои от основните научни събития, организирани от различни научни дружества, търсейки мултидисциплинарния подход при третирането на конкретни заболявания. Каква е ползата от това – както за вас, така и за колегите ви от другите специалности?
Ако трябва да обърна внимание на мултидисциплинарния подход, бих казал, че вече от години сме в много тясна връзка с колегите от Клиниката по ревматология към Медицинска академия.
Както в предходни години, така и през последната, лично аз взех участие в няколко интердисциплинарни форума, които се организират от тях – включително международни. Мога да спомена тристранната среща между лекари ортопеди и ревматолози, която се проведе през месец юни в Белград. В нея се включиха специалисти от България, Сърбия и Гърция. Аз участвах с доклад, посветен на проблема със счупванията на бедрената шийка при възрастни хора и при млади пациенти. След това в Сандански се проведе една конференция по остеопороза, по време на която една цяла сесия беше ангажирана от мои колеги ортопеди, в това число и от мен. Тя се прие с изключителен интерес от ревматолозите, защото ключ за успеха при лечението на пациента е когато едно лечение започнато от тях, може да се продължи от хирурга. И най-важното – както ревматологът, така и хирургът да са наясно точно какво да правят, за да постигнат най-доброто за пациента.
Кои са основните препоръки към пациентите след хоспитализацията относно терапията? И какви са пропуските, които се допускат, а биха могли да бъдат избегнати от тях по време на възстановителния период?
Ние имаме най-различни пациенти – стари, млади, след разнородни травми и т.н. Ако става въпрос за възрастни пациенти, след счупване на костите, проблемите са не само в зарастването и възстановяването, но и в общото състояние, във функцията на мозъка, на сърцето, на по-важните системи. Така че там трябва да се гледа глобално и възстановяването на тези пациенти се оформя като отделна наука със съответните особености. Младият, здрав пациент след травма се лекува по един начин, докато при възрастния трябва да се внимава много, защото придружаващите заболявания, нарушеното зрение, атеросклерозата, прекарани тежки съдови инциденти например – всичко това усложнява много нещата. Процесът на възстановяване е по-дълъг, рехабилитацията – също. Като това трябва да стане под строг контрол както на ортопед, така и на личния лекар, и на лекар гериатър.
Системата на здравеопазването в България е един от най-често обсъжданите въпроси между специалистите. Вие лично оптимист ли сте?
Аз съм длъжен да съм оптимист. Не е тайна, че системата на здравеопазването в България не е реформирана. Правят се опити, които напоследък са малко по-успешни, но има много какво да се желае, за да се нормализират нещата и да се достигнат световните стандарти.
Оптимист съм главно заради това, че това, което трябва да се направи в България вече е направено на други места и не е нужно ние да го откриваме. Трябва да се осигурят повече средства и да има добра организация. Системата, която в момента функционира определено е неефективна. Разходват се много пари с неособено добра ефективност. Така че има какво да се желае. Но това е въпрос, който предоставяме за решаване и на политиците.